31 oct 2009, 19:21

За седемдесет и шест

1.1K 0 0

Нуждата от топлина принуждава
непознатите да стоят в групи,
като малките точки на графиките
в тежкия ти учебник по физика.


Все още в мрак, малката спирка
топло прегръща минувачите,
поне за минута,
преди да ги зареже


в студения, стар, червен автобус,
идващ през мъглата - видение
на подслон,
което се оказва


разбита и прецакана развалина.
И ги кара да мечтаят
как се сгушват някъде
на топло,


където няма нужда от кондукция,
която се случва между тези,
които всъщност
нищичко не знаят едни за други.


Безсмислено е чакането на автобуса.
Безсмислен е и денят на работа.
Безсмислена е, наистина,
безсмислена е и тази анафора.



(оригиналът ми е на английски... ако на някого му е интересно: http://existentialgamble.tumblr.com/post/227170252 )

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Не В Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...