Oct 31, 2009, 7:21 PM

За седемдесет и шест

1.1K 0 0

Нуждата от топлина принуждава
непознатите да стоят в групи,
като малките точки на графиките
в тежкия ти учебник по физика.


Все още в мрак, малката спирка
топло прегръща минувачите,
поне за минута,
преди да ги зареже


в студения, стар, червен автобус,
идващ през мъглата - видение
на подслон,
което се оказва


разбита и прецакана развалина.
И ги кара да мечтаят
как се сгушват някъде
на топло,


където няма нужда от кондукция,
която се случва между тези,
които всъщност
нищичко не знаят едни за други.


Безсмислено е чакането на автобуса.
Безсмислен е и денят на работа.
Безсмислена е, наистина,
безсмислена е и тази анафора.



(оригиналът ми е на английски... ако на някого му е интересно: http://existentialgamble.tumblr.com/post/227170252 )

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Не В All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...