За седемдесет и шест

Нуждата от топлина принуждава
непознатите да стоят в групи,
като малките точки на графиките
в тежкия ти учебник по физика.

Все още в мрак, малката спирка
топло прегръща минувачите,
поне за минута,
преди да ги зареже

в студения, стар, червен автобус,
идващ през мъглата - видение
на подслон,
което се оказва

разбита и прецакана развалина.
И ги кара да мечтаят
как се сгушват някъде
на топло,

където няма нужда от кондукция,
която се случва между тези,
които всъщност
нищичко не знаят едни за други.

Безсмислено е чакането на автобуса.
Безсмислен е и денят на работа.
Безсмислена е, наистина,
безсмислена е и тази анафора.


(оригиналът ми е на английски... ако на някого му е интересно: http://existentialgamble.tumblr.com/post/227170252 )