12 feb 2014, 20:44

За щастието 

  Poesía » Otra
544 0 0

Щастието рядко ме съпътства,

по-често тъжен си стоя

и тялото си всеки ден моря,

а в живота няма кой да ме напътства.

 

Опитвам се света да убедя,

че аз съм някой и че мога,

но не! Не вярват те в мен, за Бога!

И приятел нямам си да навестя..

 

И ето, лежа си сам на пътя,

а хората ме подминават и до днес.

Аз чувам повечето да шушукат

шеги и присмехи по мой адрес.

 

Ще дойде ден и всичко ще е с нас,

повтарям си го всеки ден на глас.

Но в момента животът с мене блудства,

а щастието рядко ме съпътства.

                                                                      

                                                             05.01.2014, 02:36ам 

© Евгени Касабов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??