12 feb 2014, 20:44

За щастието

  Poesía » Otra
693 0 0

Щастието рядко ме съпътства,

по-често тъжен си стоя

и тялото си всеки ден моря,

а в живота няма кой да ме напътства.

 

Опитвам се света да убедя,

че аз съм някой и че мога,

но не! Не вярват те в мен, за Бога!

И приятел нямам си да навестя..

 

И ето, лежа си сам на пътя,

а хората ме подминават и до днес.

Аз чувам повечето да шушукат

шеги и присмехи по мой адрес.

 

Ще дойде ден и всичко ще е с нас,

повтарям си го всеки ден на глас.

Но в момента животът с мене блудства,

а щастието рядко ме съпътства.

                                                                      

                                                             05.01.2014, 02:36ам 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгени Касабов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...