12.02.2014 г., 20:44

За щастието

690 0 0

Щастието рядко ме съпътства,

по-често тъжен си стоя

и тялото си всеки ден моря,

а в живота няма кой да ме напътства.

 

Опитвам се света да убедя,

че аз съм някой и че мога,

но не! Не вярват те в мен, за Бога!

И приятел нямам си да навестя..

 

И ето, лежа си сам на пътя,

а хората ме подминават и до днес.

Аз чувам повечето да шушукат

шеги и присмехи по мой адрес.

 

Ще дойде ден и всичко ще е с нас,

повтарям си го всеки ден на глас.

Но в момента животът с мене блудства,

а щастието рядко ме съпътства.

                                                                      

                                                             05.01.2014, 02:36ам 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгени Касабов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...