Щастието рядко ме съпътства,
по-често тъжен си стоя
и тялото си всеки ден моря,
а в живота няма кой да ме напътства.
Опитвам се света да убедя,
че аз съм някой и че мога,
но не! Не вярват те в мен, за Бога!
И приятел нямам си да навестя..
И ето, лежа си сам на пътя,
а хората ме подминават и до днес.
Аз чувам повечето да шушукат
шеги и присмехи по мой адрес.
Ще дойде ден и всичко ще е с нас,
повтарям си го всеки ден на глас.
Но в момента животът с мене блудства,
а щастието рядко ме съпътства.
05.01.2014, 02:36ам
© Евгени Касабов Всички права запазени