Feb 12, 2014, 8:44 PM

За щастието 

  Poetry » Other
575 0 0
Щастието рядко ме съпътства,
по-често тъжен си стоя
и тялото си всеки ден моря,
а в живота няма кой да ме напътства.
Опитвам се света да убедя,
че аз съм някой и че мога,
но не! Не вярват те в мен, за Бога!
И приятел нямам си да навестя..
И ето, лежа си сам на пътя,
а хората ме подминават и до днес.
Аз чувам повечето да шушукат
шеги и присмехи по мой адрес. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгени Касабов All rights reserved.

Random works
: ??:??