Feb 12, 2014, 8:44 PM

За щастието

  Poetry » Other
691 0 0

Щастието рядко ме съпътства,

по-често тъжен си стоя

и тялото си всеки ден моря,

а в живота няма кой да ме напътства.

 

Опитвам се света да убедя,

че аз съм някой и че мога,

но не! Не вярват те в мен, за Бога!

И приятел нямам си да навестя..

 

И ето, лежа си сам на пътя,

а хората ме подминават и до днес.

Аз чувам повечето да шушукат

шеги и присмехи по мой адрес.

 

Ще дойде ден и всичко ще е с нас,

повтарям си го всеки ден на глас.

Но в момента животът с мене блудства,

а щастието рядко ме съпътства.

                                                                      

                                                             05.01.2014, 02:36ам 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгени Касабов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...