14 oct 2014, 10:12

За смисъла на живота

589 0 4

Със раждането - акт начален,

започваш твоя си актив.

И не е за живот печален,

а за живот дори красив.

 

И слънце в себе си да просиш.

В душата си да имаш цвят.

Във крачка добрина да носиш,

за да те помни този свят.

 

"И ако не голяма диря",

дърво поне да посадиш.

Кога си тръгнеш най-подире,

под него да си поседиш...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, това е!
  • Всеки в пътека върви
    начертана от звездите,
    и по нея в огън гори
    докъто го следват мечтите!

    Харесах стихотворението и го оценявам!
  • Силно трикуплетно стихотворение, в което е зачекнат въпроса за смисъла на човешкото съществуване и е даден отличен отговор. Ние сме пътници по рождение. Но преди големия и вечен път, поне да приседнем прощално под посадено от нас дърво!

    Поздравление, Никола! Най-висока оценка за стиха ти!
  • Никола, ето, че и днес се засякохме. Приятно ме изненада с новата си творба - много ми допадна. Добър си в писането и затова пиши!
    Поздрав и хубав ден!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...