14.10.2014 г., 10:12

За смисъла на живота

587 0 4

Със раждането - акт начален,

започваш твоя си актив.

И не е за живот печален,

а за живот дори красив.

 

И слънце в себе си да просиш.

В душата си да имаш цвят.

Във крачка добрина да носиш,

за да те помни този свят.

 

"И ако не голяма диря",

дърво поне да посадиш.

Кога си тръгнеш най-подире,

под него да си поседиш...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, това е!
  • Всеки в пътека върви
    начертана от звездите,
    и по нея в огън гори
    докъто го следват мечтите!

    Харесах стихотворението и го оценявам!
  • Силно трикуплетно стихотворение, в което е зачекнат въпроса за смисъла на човешкото съществуване и е даден отличен отговор. Ние сме пътници по рождение. Но преди големия и вечен път, поне да приседнем прощално под посадено от нас дърво!

    Поздравление, Никола! Най-висока оценка за стиха ти!
  • Никола, ето, че и днес се засякохме. Приятно ме изненада с новата си творба - много ми допадна. Добър си в писането и затова пиши!
    Поздрав и хубав ден!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...