За смисъла на живота

Поэзия » Философская

593 0 4

Със раждането - акт начален,

започваш твоя си актив.

И не е за живот печален,

а за живот дори красив.

И слънце в себе си да просиш.

В душата си да имаш цвят.

Във крачка добрина да носиш,

за да те помни този свят.

"И ако не голяма диря",

дърво поне да посадиш.

Кога си тръгнеш най-подире,

под него да си поседиш...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

mimamina (Мина Конарова)

Да, това е!

2014-10-14T14:20:33+03:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Всеки в пътека върви
начертана от звездите,
и по нея в огън гори
докъто го следват мечтите!

Харесах стихотворението и го оценявам!

2014-10-14T11:40:25+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Силно трикуплетно стихотворение, в което е зачекнат въпроса за смисъла на човешкото съществуване и е даден отличен отговор. Ние сме пътници по рождение. Но преди големия и вечен път, поне да приседнем прощално под посадено от нас дърво!

Поздравление, Никола! Най-висока оценка за стиха ти!

2014-10-14T11:19:03+03:00
stoyna (Стойна Димова)

Никола, ето, че и днес се засякохме. Приятно ме изненада с новата си творба - много ми допадна. Добър си в писането и затова пиши!
Поздрав и хубав ден!

2014-10-14T10:47:43+03:00