За смъртта
Тя се преструва на сухи клечки, на листи,
на есенен ден се преструва, спокойна.
И влиза в душите ни да ги пречисти
от мисли, от спомени.
През зимата тя се преструва на сняг.
На преспи - и чака.
Замита всички пътеки назад,
мълком хапе сърцата ни с вятъра.
Напролет се крие в зелената шума,
на капки престорена.
И мие ли, мие с мъзга и със хума -
умити да идем при корена.
През лятото тя се преструва на пек.
Лежи в изгорелите ниви и пие земята.
Понякога плаши.
Преструва се на човек,
когото сме виждали някъде.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Райчо Русев Todos los derechos reservados
