rajsun (Райчо Русев)
541 1380
8 oct 2009, 13:59

За смъртта 

  Poesía » Otra
852 0 20

Тя се преструва на сухи клечки, на листи,
на есенен ден се преструва, спокойна.
И влиза в душите ни да ги пречисти
от мисли, от спомени.

През зимата тя се преструва на сняг.
На преспи - и чака.
Замита всички пътеки назад,
мълком хапе сърцата ни с вятъра.

Напролет се крие в зелената шума,
на капки престорена.
И мие ли, мие с мъзга и със хума -
умити да идем при корена.

През лятото тя се преструва на пек.
Лежи в изгорелите ниви и пие земята.
Понякога плаши.
Преструва се на човек,
когото сме виждали някъде.

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??