Тя се преструва на сухи клечки, на листи,
на есенен ден се преструва, спокойна.
И влиза в душите ни да ги пречисти
от мисли, от спомени.
През зимата тя се преструва на сняг.
На преспи - и чака.
Замита всички пътеки назад,
мълком хапе сърцата ни с вятъра.
Напролет се крие в зелената шума,
на капки престорена.
И мие ли, мие с мъзга и със хума -
умити да идем при корена. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up