Oct 8, 2009, 1:59 PM

За смъртта 

  Poetry » Other
883 0 20
Тя се преструва на сухи клечки, на листи,
на есенен ден се преструва, спокойна.
И влиза в душите ни да ги пречисти
от мисли, от спомени.
През зимата тя се преструва на сняг.
На преспи - и чака.
Замита всички пътеки назад,
мълком хапе сърцата ни с вятъра.
Напролет се крие в зелената шума,
на капки престорена.
И мие ли, мие с мъзга и със хума -
умити да идем при корена. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Райчо Русев All rights reserved.

Random works
: ??:??