За смъртта

3 mar 2010, 17:40

Poesía » Versos blancos

1017 0 0

За смъртта

Ти не си усещал

смъртта, стояща пред теб.

Но един ден оставаш сам,

единствено с нея.

Тя е скрит, сигурен спътник,

силен и верен, няма да те остави,

въпреки че си далече.

Вили и къщи дори да строиш,

дете да създадеш, големец да станеш,

тя не те пита колко си велик.

Идва ненадейно, после си отива.

Последен в живота ти трагикомик.

ЕПЙ

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.