3 мар. 2010 г., 17:40

За смъртта

1.3K 0 0

                  За смъртта 

 

Ти не си усещал

смъртта, стояща пред теб.

Но един ден оставаш сам,

единствено с нея.

Тя е скрит, сигурен спътник,

силен и верен, няма да те остави,

въпреки че си далече.

Вили и къщи дори да строиш,

дете да създадеш, големец да станеш,

тя не те пита колко си велик.

Идва ненадейно, после си отива.

Последен в живота ти трагикомик.

 

                                                    ЕПЙ

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Йовевска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...