3 мар. 2010 г., 17:40

За смъртта 

  Поэзия » Белые стихи
1015 0 0

                  За смъртта 

 

Ти не си усещал

смъртта, стояща пред теб.

Но един ден оставаш сам,

единствено с нея.

Тя е скрит, сигурен спътник,

силен и верен, няма да те остави,

въпреки че си далече.

Вили и къщи дори да строиш,

дете да създадеш, големец да станеш,

тя не те пита колко си велик.

Идва ненадейно, после си отива.

Последен в живота ти трагикомик.

 

                                                    ЕПЙ

© Елена Йовевска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??