За смъртта

3.03.2010 г., 17:40 ч.

Поезия » Бели стихове

981 0 0

За смъртта

Ти не си усещал

смъртта, стояща пред теб.

Но един ден оставаш сам,

единствено с нея.

Тя е скрит, сигурен спътник,

силен и верен, няма да те остави,

въпреки че си далече.

Вили и къщи дори да строиш,

дете да създадеш, големец да станеш,

тя не те пита колко си велик.

Идва ненадейно, после си отива.

Последен в живота ти трагикомик.

ЕПЙ

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.