Mar 3, 2010, 5:40 PM

За смъртта

1.3K 0 0

                  За смъртта 

 

Ти не си усещал

смъртта, стояща пред теб.

Но един ден оставаш сам,

единствено с нея.

Тя е скрит, сигурен спътник,

силен и верен, няма да те остави,

въпреки че си далече.

Вили и къщи дори да строиш,

дете да създадеш, големец да станеш,

тя не те пита колко си велик.

Идва ненадейно, после си отива.

Последен в живота ти трагикомик.

 

                                                    ЕПЙ

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Йовевска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...