izli4ko (Илзе Енчева)
59 266
19 ago 2011, 17:21

За старата котка 

  Poesía
836 0 9

 

Покрита със белези, с нокти изтъркани

от битки спечелени и  победи объркани,

в  нозете  страхливо отърква се – мъркайки -

Старата странстваща котка.

И проси си малко... любов.

Макар че нащрек е -

( Не знае дали да се кротне и да отпусне гръбнака,

или да избяга от допира толкоз  очакван...)

на нея ù стига трошица...  доверие.

В очите  с  безумно желание

 за мъничко ласка,

   за късче спокойствие,

           за малко признание...

За да го скрие - очите притваря.

Поляга на гръб и лапички вдига...

И мъркайки  се... предава .

Тя - Старата котка си е такава –

 все още не се е отказала

да открие онова,  което я е...  белязало.

 

© Илзе Енчева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • В умът ми изплуват образите на всички бездомни котки, които виждам в последно време...
  • Няма такова нещо, Петинко (изплезване
  • Завръщаш се със страхотен стих... писанке*!
    И много моля - без квалификации като стара и т.н!
  • Мяу!Много обичам котки и котешки стихове също.Страхотно е!
  • Силве,тук съм... отново и се радвам да те срещна поне тука! Котката ти благодари с мъркане
    Прасковке, и на теб
    Феичка, Вили, радвам се, че ме посети и те прегръщам! Мдааа! Такава си е Старата котка! Нищо, че може да загуби и тази битка... Но пак ще победи и ще търси, и със сигурност ще намери! :*
  • Такава си е Старата котка!
  • Здравей, Илзе!
    Радвам се, че си тук отново!
    Поздрав, за старата котка ...
  • Благодаря ви, момчета!
  • Обичам ги искренно тези хитри животинки!Винаги съм имал котка.Поздрав!
Propuestas
: ??:??