За старата котка
Покрита със белези, с нокти изтъркани
от битки спечелени и победи объркани,
в нозете страхливо отърква се – мъркайки -
Старата странстваща котка.
И проси си малко... любов.
Макар че нащрек е -
( Не знае дали да се кротне и да отпусне гръбнака,
или да избяга от допира толкоз очакван...)
на нея ù стига трошица... доверие.
В очите с безумно желание
за мъничко ласка,
за късче спокойствие,
за малко признание...
За да го скрие - очите притваря.
Поляга на гръб и лапички вдига...
И мъркайки се... предава .
Тя - Старата котка си е такава –
все още не се е отказала
да открие онова, което я е... белязало.
© Илзе Енчева All rights reserved.
