За старата котка

Поэзия

1.1K 0 9

Покрита със белези, с нокти изтъркани

от битки спечелени и победи объркани,

в нозете страхливо отърква се – мъркайки -

Старата странстваща котка.

И проси си малко... любов.

Макар че нащрек е -

( Не знае дали да се кротне и да отпусне гръбнака,

или да избяга от допира толкоз очакван...)

на нея ù стига трошица... доверие.

В очите с безумно желание

за мъничко ласка,

за късче спокойствие,

за малко признание...

За да го скрие - очите притваря.

Поляга на гръб и лапички вдига...

И мъркайки се... предава .

Тя - Старата котка си е такава –

все още не се е отказала

да открие онова, което я е... белязало.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Kaamuu (КккКкк)

В умът ми изплуват образите на всички бездомни котки, които виждам в последно време...

2011-12-06T20:10:14+02:00
izli4ko (Илзе Енчева)

Няма такова нещо, Петинко (изплезване

2011-08-21T21:39:05+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Завръщаш се със страхотен стих... писанке*!
И много моля - без квалификации като стара и т.н!

2011-08-20T12:08:48+03:00
рокерче666 (Богдана Маринова)

Мяу!Много обичам котки и котешки стихове също.Страхотно е!

2011-08-20T01:06:09+03:00
izli4ko (Илзе Енчева)

Силве,тук съм... отново и се радвам да те срещна поне тука! Котката ти благодари с мъркане
Прасковке, и на теб
Феичка, Вили, радвам се, че ме посети и те прегръщам! Мдааа! Такава си е Старата котка! Нищо, че може да загуби и тази битка... Но пак ще победи и ще търси, и със сигурност ще намери! :*

2011-08-19T19:56:53+03:00