20 jul 2012, 10:29

За старостта

  Poesía » Civil
623 0 1

 

 

О, стане ли вече на възраст Човека,

очакват го хиляди малки беди...

И дните пред него се тътрят нелеки...

Докато Животът не го повали!...

 

Натрупа ли много лета на гърба си,

започват годините да му тежат!

Върви със бастунчето в дните си къси

и губи целта си по дългия път!

 

Немощен, измъчен, забравят го всички!

Изгубил е смисъла в този живот!

След словото огнено днес е на срички!

И всичко за него е вече хомот!...

 

Лицето е в бръчки...Човека го няма!

С изпразнени гащи, човек посивял!...

О, и старостта му е мъка голяма...

Той вече Живота си е преживял!...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...