О, стане ли вече на възраст Човека,

очакват го хиляди малки беди...

И дните пред него се тътрят нелеки...

Докато Животът не го повали!...

Натрупа ли много лета на гърба си,

започват годините да му тежат!

Върви със бастунчето в дните си къси

и губи целта си по дългия път!

Немощен, измъчен, забравят го всички!

Изгубил е смисъла в този живот!

След словото огнено днес е на срички!

И всичко за него е вече хомот!...

Лицето е в бръчки...Човека го няма!

С изпразнени гащи, човек посивял!...

О, и старостта му е мъка голяма...

Той вече Живота си е преживял!...