Jul 20, 2012, 10:29 AM

За старостта

  Poetry » Civic
619 0 1

 

 

О, стане ли вече на възраст Човека,

очакват го хиляди малки беди...

И дните пред него се тътрят нелеки...

Докато Животът не го повали!...

 

Натрупа ли много лета на гърба си,

започват годините да му тежат!

Върви със бастунчето в дните си къси

и губи целта си по дългия път!

 

Немощен, измъчен, забравят го всички!

Изгубил е смисъла в този живот!

След словото огнено днес е на срички!

И всичко за него е вече хомот!...

 

Лицето е в бръчки...Човека го няма!

С изпразнени гащи, човек посивял!...

О, и старостта му е мъка голяма...

Той вече Живота си е преживял!...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...