20 июл. 2012 г., 10:29

За старостта

624 0 1

 

 

О, стане ли вече на възраст Човека,

очакват го хиляди малки беди...

И дните пред него се тътрят нелеки...

Докато Животът не го повали!...

 

Натрупа ли много лета на гърба си,

започват годините да му тежат!

Върви със бастунчето в дните си къси

и губи целта си по дългия път!

 

Немощен, измъчен, забравят го всички!

Изгубил е смисъла в този живот!

След словото огнено днес е на срички!

И всичко за него е вече хомот!...

 

Лицето е в бръчки...Човека го няма!

С изпразнени гащи, човек посивял!...

О, и старостта му е мъка голяма...

Той вече Живота си е преживял!...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...