За Страданието
Остави ме да поплача малко.
След бурята светът е прероден.
Не се страхувай, че ще страдам –
страданието пречиства грехове.
Не ме упреквай, че съм като облак,
та облакът е извор на живот!
Обичай мрака и го превъзмогвай.
На лошото отвръщай със добро.
Че няма нищо, нищо по-красиво
от слънчев лъч, пронизал сивота.
От вятъра, проникнал във кутия,
от огъня, избухнал във нощта.
Страданието трябва да го има,
за да се раждат винаги лъчи –
животът ни е тъжна зима
със стрък от пролетни треви.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Горяна Панайотова Todos los derechos reservados
