Sep 30, 2007, 10:59 PM

За Страданието 

  Poetry
1006 0 8
Остави ме да поплача малко.
След бурята светът е прероден.
Не се страхувай, че ще страдам –
страданието пречиства грехове.
Не ме упреквай, че съм като облак,
та облакът е извор на живот!
Обичай мрака и го превъзмогвай.
На лошото отвръщай със добро.
Че няма нищо, нищо по-красиво
от слънчев лъч, пронизал сивота.
От вятъра, проникнал във кутия,
от огъня, избухнал във нощта. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Горяна Панайотова All rights reserved.

Random works
: ??:??