gorqna (Горяна Панайотова)
63 32
Sep 30, 2007, 10:59 PM

За Страданието 

  Poetry
875 0 8

Остави ме да поплача малко.
След бурята светът е прероден.
Не се страхувай, че ще страдам –
страданието пречиства грехове.

Не ме упреквай, че съм като облак,
та облакът е извор на живот!
Обичай мрака и го превъзмогвай.
На лошото отвръщай със добро.
Че няма нищо, нищо по-красиво
от слънчев лъч, пронизал сивота.
От вятъра, проникнал във кутия,
от огъня, избухнал във нощта.

Страданието трябва да го има,
за да се раждат винаги лъчи –
животът ни е тъжна зима
със стрък от пролетни треви.

© Горяна Панайотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??