21 dic 2020, 10:33  

За таралежите, хората и една сова

582 0 1

Един живот доколко ли ни стига?

Едни събират сребърници с нетърпение, 

а пък на лудия му стига чучулига 

да го оплаква във часа на погребение. 

 

И кой е крив, и кой е прав - загадка,

но ако си живял в любов и светлина

ще си запълнил своята тетрадка 

с оставаща след тебе топлина. 

 

А златото, парите и ламтежа,

тежат на мястото си, и в студа на банките. 

Щастлив живот живее таралежът, 

че го вълнува само любовта на самките, 

назад, към миналото не поглежда, 

и хапва си доволно по полянките. 

 

На него, явно е, животът стига, 

но таралежи все пак не са хората... 

Обаче палаво тук таралежка ми намига

и мъдро пита ме "Така ли е?" с усмивка совата.

 

05.03.2019.

 

Георги Каменов 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Култова фраза от Много слаб сериал лично за мен 😊
    Благодаря, Валентине, за мъдростта, с която коментира 😊

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...