За таралежите, хората и една сова
Един живот доколко ли ни стига?
Едни събират сребърници с нетърпение,
а пък на лудия му стига чучулига
да го оплаква във часа на погребение.
И кой е крив, и кой е прав - загадка,
но ако си живял в любов и светлина
ще си запълнил своята тетрадка
с оставаща след тебе топлина.
А златото, парите и ламтежа,
тежат на мястото си, и в студа на банките.
Щастлив живот живее таралежът,
че го вълнува само любовта на самките,
назад, към миналото не поглежда,
и хапва си доволно по полянките.
На него, явно е, животът стига,
но таралежи все пак не са хората...
Обаче палаво тук таралежка ми намига
и мъдро пита ме "Така ли е?" с усмивка совата.
05.03.2019.
Георги Каменов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
