Един живот доколко ли ни стига?

Едни събират сребърници с нетърпение, 

а пък на лудия му стига чучулига 

да го оплаква във часа на погребение. 

И кой е крив, и кой е прав - загадка,

но ако си живял в любов и светлина

ще си запълнил своята тетрадка 

с оставаща след тебе топлина. 

А златото, парите и ламтежа,

тежат на мястото си, и в студа на банките. 

Щастлив живот живее таралежът, 

че го вълнува само любовта на самките, 

назад, към миналото не поглежда, 

и хапва си доволно по полянките. 

На него, явно е, животът стига, 

но таралежи все пак не са хората... 

Обаче палаво тук таралежка ми намига

и мъдро пита ме "Така ли е?" с усмивка совата.

05.03.2019.

Георги Каменов