12 jun 2007, 18:25

за теб

  Poesía
597 0 2
Във извори два се загубих
и пътека показа ми ти,
във очите ти лудо се влюбих
и остави във мене следи.
Из зелената шир - все препускам
и във вихъра свой аз летя,
не усетила страх от пороя,
срещам твоите уморени крила.
Доловила тъгата в очите.
Спирам ! Ръцете  протягам,
Хайде, спри и ти !До кога ще бягаме !?
За нас всяка нощ - звездичка ще свети.
Аз зная, не вярваш
в любовта ми тъй зряла,
събрала тъга на времето спряло
душата ми за тебе би горяла
и слънцето за миг би завидяло
за топлината в мен тъй силна,
за светлината, озарила пътя
в този ден, когато
всичко засиява като злато
и очите във твоите се губят.
Устните и топлината
нямат равни на земята.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радка Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...