12.06.2007 г., 18:25 ч.

за теб 

  Поезия
459 0 2
Във извори два се загубих
и пътека показа ми ти,
във очите ти лудо се влюбих
и остави във мене следи.
Из зелената шир - все препускам
и във вихъра свой аз летя,
не усетила страх от пороя,
срещам твоите уморени крила.
Доловила тъгата в очите.
Спирам ! Ръцете  протягам,
Хайде, спри и ти !До кога ще бягаме !?
За нас всяка нощ - звездичка ще свети.
Аз зная, не вярваш
в любовта ми тъй зряла,
събрала тъга на времето спряло
душата ми за тебе би горяла
и слънцето за миг би завидяло
за топлината в мен тъй силна,
за светлината, озарила пътя
в този ден, когато
всичко засиява като злато
и очите във твоите се губят.
Устните и топлината
нямат равни на земята.

© Радка Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??