за теб
и пътека показа ми ти,
във очите ти лудо се влюбих
и остави във мене следи.
Из зелената шир - все препускам
и във вихъра свой аз летя,
не усетила страх от пороя,
срещам твоите уморени крила.
Доловила тъгата в очите.
Спирам ! Ръцете протягам,
Хайде, спри и ти !До кога ще бягаме !?
За нас всяка нощ - звездичка ще свети.
Аз зная, не вярваш
в любовта ми тъй зряла,
събрала тъга на времето спряло
душата ми за тебе би горяла
и слънцето за миг би завидяло
за топлината в мен тъй силна,
за светлината, озарила пътя
в този ден, когато
всичко засиява като злато
и очите във твоите се губят.
Устните и топлината
нямат равни на земята.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радка Иванова Всички права запазени