12 июн. 2007 г., 18:25

за теб

592 0 2
Във извори два се загубих
и пътека показа ми ти,
във очите ти лудо се влюбих
и остави във мене следи.
Из зелената шир - все препускам
и във вихъра свой аз летя,
не усетила страх от пороя,
срещам твоите уморени крила.
Доловила тъгата в очите.
Спирам ! Ръцете  протягам,
Хайде, спри и ти !До кога ще бягаме !?
За нас всяка нощ - звездичка ще свети.
Аз зная, не вярваш
в любовта ми тъй зряла,
събрала тъга на времето спряло
душата ми за тебе би горяла
и слънцето за миг би завидяло
за топлината в мен тъй силна,
за светлината, озарила пътя
в този ден, когато
всичко засиява като злато
и очите във твоите се губят.
Устните и топлината
нямат равни на земята.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радка Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....