3 jul 2009, 0:51

За теб 

  Poesía » Otra
584 0 2

Безлюден плаж и утрото в сияние
се буди,
тревожни мисли лабиринт строят,
кой ли и какво ли ще изгуби
... смесица от излишни думи.
Пясък в шепите събирам...
Като спомен намира начин да се вкопчи в мен
... дори една прашинка да остане...

ще ми напомня пак за теб.
Кротко стоя и гледам красотата на
един забравен бряг... вълните блъскат се лудо,
нашепват и припомнят ми неща.
Сам съм... но самотата тук я няма,
Въздишка и усмивка... после смях.
Душата ми копнее да си тръгне
... да намери друг забравен бряг.

© Радост Динева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Невероятно хубав стих!!! Друг забравен бряг, който да е по-красив в самотата си...
  • Ако търсиш "друг забравен бряг", той пак ще е пуст.
    Поздрав!
Propuestas
: ??:??