Безлюден плаж и утрото в сияние
се буди,
тревожни мисли лабиринт строят,
кой ли и какво ли ще изгуби
... смесица от излишни думи.
Пясък в шепите събирам...
Като спомен намира начин да се вкопчи в мен
... дори една прашинка да остане...
ще ми напомня пак за теб.
Кротко стоя и гледам красотата на
един забравен бряг... вълните блъскат се лудо,
нашепват и припомнят ми неща.
Сам съм... но самотата тук я няма,
Въздишка и усмивка... после смях.
Душата ми копнее да си тръгне
... да намери друг забравен бряг.
© Радост Динева Всички права запазени