За теб
Безлюден плаж и утрото в сияние
се буди,
тревожни мисли лабиринт строят,
кой ли и какво ли ще изгуби
... смесица от излишни думи.
Пясък в шепите събирам...
Като спомен намира начин да се вкопчи в мен
... дори една прашинка да остане...
ще ми напомня пак за теб.
Кротко стоя и гледам красотата на
един забравен бряг... вълните блъскат се лудо,
нашепват и припомнят ми неща.
Сам съм... но самотата тук я няма,
Въздишка и усмивка... после смях.
Душата ми копнее да си тръгне
... да намери друг забравен бряг.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Динева Всички права запазени