10 nov 2008, 9:43

За теб... 

  Poesía » De amor
826 0 5
 

Да можех, щях звездите да прегърна,

и всичките на куп да донеса,

корони аз от тях да ти направя,

и пръстена за твоята ръка.

 

Да можех щях морето да обвия,

и всички тайни негови да дам,

за твоите мечти любима моя,

да бъдещ най-щастлива на света.

 

Да можех щях и Рая на Земята,

да сваля за теб и любовта,

която ден и нощ във мен изгаря,

и сънища и мислите дори.

 

Да можех щях света да преобърна,

за твойто „Да", прошепнато дори,

от облаците щях да ти направя,

легло за уморените очи.

 

Но твоят смях след тези мои думи,

сломи във мен надеждата за в час,

гърба ти чужд за мене се превърна,

в горчива рана и в омразен блян.

 

 

© Иван Русланов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасен
  • Ам...опитай се може и да можеш,пък после Тя може и да не се смее вече!Стихът ти е много хубав-поздравления!А за третият куплет-махни запетаята след "Земята" и ще се чете както трябва(според мен),защото тя малко запъва!
    Поздрав-Ники!
  • Харесва ми! Наистина много е чувствено и красиво!
  • Много красив стих!
  • Страхотен стих, все пак мисля, че ще бъде още по-добър, ако обърнеш внимание на трети куплет.
Propuestas
: ??:??