За теб...
Да можех, щях звездите да прегърна,
и всичките на куп да донеса,
корони аз от тях да ти направя,
и пръстена за твоята ръка.
Да можех щях морето да обвия,
и всички тайни негови да дам,
за твоите мечти любима моя,
да бъдещ най-щастлива на света.
Да можех щях и Рая на Земята,
да сваля за теб и любовта,
която ден и нощ във мен изгаря,
и сънища и мислите дори.
Да можех щях света да преобърна,
за твойто „Да", прошепнато дори,
от облаците щях да ти направя,
легло за уморените очи.
Но твоят смях след тези мои думи,
сломи във мен надеждата за в час,
гърба ти чужд за мене се превърна,
в горчива рана и в омразен блян.
© Иван Русланов All rights reserved.
