За Теб
Погледнах към звездите и съзрях Луната.
Обърнах се към небето и ме заслепи Слънцето.
Излязох навън в дъжда – той ми донесе Дъгата.
Усетих повея на вятъра и опознах Морския бриз.
Потопих се в морето, а то ме заля с Вълните.
Седнах на брега и едва тогава забелязах Пясъка.
Скитах се в дълбоката гора и ме омагьоса аромата на Цветята.
Изпратих Залеза и посрещнах Изгрева.
Огледах се в тълпата и намерих Теб!
(посветено на Н.)
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Любомира Герова Todos los derechos reservados
