За Теб
Погледнах към звездите и съзрях Луната.
Обърнах се към небето и ме заслепи Слънцето.
Излязох навън в дъжда – той ми донесе Дъгата.
Усетих повея на вятъра и опознах Морския бриз.
Потопих се в морето, а то ме заля с Вълните.
Седнах на брега и едва тогава забелязах Пясъка.
Скитах се в дълбоката гора и ме омагьоса аромата на Цветята.
Изпратих Залеза и посрещнах Изгрева.
Огледах се в тълпата и намерих Теб!
(посветено на Н.)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомира Герова Всички права запазени
