Погледнах към звездите и съзрях Луната.
Обърнах се към небето и ме заслепи Слънцето.
Излязох навън в дъжда – той ми донесе Дъгата.
Усетих повея на вятъра и опознах Морския бриз.
Потопих се в морето, а то ме заля с Вълните.
Седнах на брега и едва тогава забелязах Пясъка.
Скитах се в дълбоката гора и ме омагьоса аромата на Цветята.
Изпратих Залеза и посрещнах Изгрева.
Огледах се в тълпата и намерих Теб!
(посветено на Н.)
© Любомира Герова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
