Отпивам лятото,
наляло старата лоза.
Изпращам ятото
и птичето - със майчина сълза...
Заплитам слънцето
с косите – натежала ръж...
Посявам зрънцето
в очите на жадуващ мъж.
Флиртувам с погледи,
мечти...
и кръговрати.
Съдба наричат ме...
А всъщност - съм жена ти!
© Неделина Кабаиванова Todos los derechos reservados