За теб ще се превърна ...
Ще се превърна в изгрев розовеещ
и в твоите очи ще се огледам.
А погледът ти непринуден, реещ,
ще го подмамя мене да последва.
Ще се превърна в дъжд, ще те погаля,
когато нямаш ни подслон, ни дреха.
И в бурята безмилостно-коварна
ще съм убежище, ще съм утеха.
Ще се превърна в лековито биле,
когато с немощ болест те обгърне.
Ще бъдат с тебе всичките ми сили –
с целебен ореол ще те прегърнат!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Данаил Таков Todos los derechos reservados
