Ще се превърна в изгрев розовеещ
и в твоите очи ще се огледам.
А погледът ти непринуден, реещ,
ще го подмамя мене да последва.
Ще се превърна в дъжд, ще те погаля,
когато нямаш ни подслон, ни дреха.
И в бурята безмилостно-коварна
ще съм убежище, ще съм утеха.
Ще се превърна в лековито биле,
когато с немощ болест те обгърне.
Ще бъдат с тебе всичките ми сили –
с целебен ореол ще те прегърнат!
© Данаил Таков All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
