Защо е нужно
да пиша стихове,
когато, стих след стих,
до теб да стигна - пак не бих.
В стиха - и да успея,
ти няма да го прочетеш,
ще го подминеш, без да искаш
и без да разбереш.
Умнико, доктор на душата,
на тялото и на тъгата,
от огън оперирай ме,
че влюбване не чака.
Ела, поспри се, прочети ме,
че прах събира мойто име.
Помни глупачката,
наужким докосни ме!
Едно "здравей" ми стига.
11.08.2009г.
© Ангелина Кънчева Todos los derechos reservados