За теб е!
Защо е нужно
да пиша стихове,
когато, стих след стих,
до теб да стигна - пак не бих.
В стиха - и да успея,
ти няма да го прочетеш,
ще го подминеш, без да искаш
и без да разбереш.
Умнико, доктор на душата,
на тялото и на тъгата,
от огън оперирай ме,
че влюбване не чака.
Ела, поспри се, прочети ме,
че прах събира мойто име.
Помни глупачката,
наужким докосни ме!
Едно "здравей" ми стига.
11.08.2009г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангелина Кънчева Всички права запазени


!Искай повече...!Поздравче!...