11.08.2009 г., 10:22

За теб е!

725 0 5

Защо е нужно

да пиша стихове,

когато, стих след стих, 

до теб да стигна - пак не бих.

 

В стиха - и да успея,

ти няма да го прочетеш,

ще го подминеш, без да искаш

и без да разбереш.

 

Умнико, доктор на душата,

на тялото и на тъгата,

от огън оперирай ме,

че влюбване не чака.

 

Ела, поспри се, прочети ме,

че прах събира мойто име.

Помни глупачката,

наужким докосни ме!

 

Едно "здравей" ми стига.

 

 

 

 

 

                                                11.08.2009г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Кънчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...