За теб е!
Защо е нужно
да пиша стихове,
когато, стих след стих,
до теб да стигна - пак не бих.
В стиха - и да успея,
ти няма да го прочетеш,
ще го подминеш, без да искаш
и без да разбереш.
Умнико, доктор на душата,
на тялото и на тъгата,
от огън оперирай ме,
че влюбване не чака.
Ела, поспри се, прочети ме,
че прах събира мойто име.
Помни глупачката,
наужким докосни ме!
Едно "здравей" ми стига.
11.08.2009г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангелина Кънчева Все права защищены


!Искай повече...!Поздравче!...