11 авг. 2009 г., 10:22

За теб е!

721 0 5

Защо е нужно

да пиша стихове,

когато, стих след стих, 

до теб да стигна - пак не бих.

 

В стиха - и да успея,

ти няма да го прочетеш,

ще го подминеш, без да искаш

и без да разбереш.

 

Умнико, доктор на душата,

на тялото и на тъгата,

от огън оперирай ме,

че влюбване не чака.

 

Ела, поспри се, прочети ме,

че прах събира мойто име.

Помни глупачката,

наужким докосни ме!

 

Едно "здравей" ми стига.

 

 

 

 

 

                                                11.08.2009г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Кънчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...