Aug 11, 2009, 10:22 AM

За теб е!

  Poetry » Other
726 0 5

Защо е нужно

да пиша стихове,

когато, стих след стих, 

до теб да стигна - пак не бих.

 

В стиха - и да успея,

ти няма да го прочетеш,

ще го подминеш, без да искаш

и без да разбереш.

 

Умнико, доктор на душата,

на тялото и на тъгата,

от огън оперирай ме,

че влюбване не чака.

 

Ела, поспри се, прочети ме,

че прах събира мойто име.

Помни глупачката,

наужким докосни ме!

 

Едно "здравей" ми стига.

 

 

 

 

 

                                                11.08.2009г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангелина Кънчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...