EMPEROR (Валентин Илиев)
52 537
4 mar 2008, 9:36

За теб любов 

  Poesía
820 0 10
 

 

Горя без плам и бавно полудявам.

В отчаянието впил съм моята сила.

Отломките от мъката с какво ще отстранявам?!

Изчерпан, празен - та тя ме е надвила.

 

А борих се пред не един свидетел

да правя всичко редно, да съм честен.

Не спасих дори и тази малка добродетел -

От слабостта си на сърцето бях изместен.

 

Но - обречен - спъвах се и не минавах.

Започвах, търсейки от новото начало,

пред съвестта, на коленете си заставах

и виждах бъдещето си напълно опустяло.

 

Горя без плам и бавно полудявам.

Виновен ли съм, че опитах да обичам!

Нещастието аз тепърва покорявам.

Преследвах те, любов, завинаги, не ще отричам.

© Валентин Илиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??