За теб любов
Горя без плам и бавно полудявам.
В отчаянието впил съм моята сила.
Отломките от мъката с какво ще отстранявам?!
Изчерпан, празен - та тя ме е надвила.
А борих се пред не един свидетел
да правя всичко редно, да съм честен.
Не спасих дори и тази малка добродетел -
От слабостта си на сърцето бях изместен.
Но - обречен - спъвах се и не минавах.
Започвах, търсейки от новото начало,
пред съвестта, на коленете си заставах
и виждах бъдещето си напълно опустяло.
Горя без плам и бавно полудявам.
Виновен ли съм, че опитах да обичам!
Нещастието аз тепърва покорявам.
Преследвах те, любов, завинаги, не ще отричам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Илиев Всички права запазени
