За теб любов
Горя без плам и бавно полудявам.
В отчаянието впил съм моята сила.
Отломките от мъката с какво ще отстранявам?!
Изчерпан, празен - та тя ме е надвила.
А борих се пред не един свидетел
да правя всичко редно, да съм честен.
Не спасих дори и тази малка добродетел -
От слабостта си на сърцето бях изместен.
Но - обречен - спъвах се и не минавах.
Започвах, търсейки от новото начало,
пред съвестта, на коленете си заставах
и виждах бъдещето си напълно опустяло.
Горя без плам и бавно полудявам.
Виновен ли съм, че опитах да обичам!
Нещастието аз тепърва покорявам.
Преследвах те, любов, завинаги, не ще отричам.
© Валентин Илиев All rights reserved.
