Бих написала поема за любовта несподелена,
за пороя летен във очите и мечтите - удавени в сълзите.
Бих нарисувала градина от лъчи,
в която разцъфват несподелени мечти.
Море ще преплувам, дори да се намира на луната,
ще направя букет от звезди, а за панделка - дъгата.
За теб съм готова на всичко, но те няма в моя живот,
за теб светът е всичко, за мене всичко е любов.
Така стоят сега нещата, аз пиша ред след ред слова,
а ти си някъде навън - прегърнал или търсещ любовта.
Не съм единствена, аз зная, навън са хиляди сърца
със мен и те сега я търсят, където никога не е била.
А може би не трябва да я търсим, нали е в нашите сърца,
върви, а там по пътя си ще срещнеш това, което търси досега.
© Пепи Todos los derechos reservados
любовта е дар, ще дойде и споделената,
пожелавам ти я!