Бих написала поема за любовта несподелена,

за пороя летен във очите и мечтите - удавени в сълзите.

Бих нарисувала  градина от лъчи,

в която разцъфват несподелени мечти.

Море ще преплувам, дори да се намира на луната,

ще направя букет от звезди, а за панделка - дъгата.

За теб съм готова на всичко, но те няма в моя живот,

за теб светът е всичко, за мене всичко е любов.

Така стоят сега нещата, аз пиша ред след ред слова,

а ти си някъде навън - прегърнал или търсещ любовта.

Не съм единствена, аз зная, навън са хиляди сърца

със мен и те сега я търсят, където никога не е била.

А може би не трябва да я търсим, нали е в нашите сърца,

върви, а там по пътя си ще срещнеш това, което търси досега.