Jan 15, 2009, 12:30 AM

За теб, любов

  Poetry
654 0 1
        За теб, любов

Бих написала поема за любовта несподелена,

за пороя летен във очите и мечтите - удавени в сълзите.

Бих нарисувала  градина от лъчи,

в която разцъфват несподелени мечти.

Море ще преплувам, дори да се намира на луната,

ще направя букет от звезди, а за панделка - дъгата.

За теб съм готова на всичко, но те няма в моя живот,

за теб светът е всичко, за мене всичко е любов.

Така стоят сега нещата, аз пиша ред след ред слова,

а ти си някъде навън - прегърнал или търсещ любовта.

Не съм единствена, аз зная, навън са хиляди сърца

със мен и те сега я търсят, където никога не е била.

А може би не трябва да я търсим, нали е в нашите сърца,

върви, а там по пътя си ще срещнеш това, което търси досега.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепи All rights reserved.

Comments

Comments

  • Дори и несподелена понякога,
    любовта е дар, ще дойде и споделената,
    пожелавам ти я!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...