16 ene 2014, 17:38

За теб, любов... 

  Poesía » De amor
926 0 2

За теб, любов - какво не бях!

За теб какво не сторих!

Над пропаст по въже вървях.

Поканих те. И портите отворих.

 

Смирено коленичих там на прага

и превъзнасях те до бога.

Спасявах те и оцелявах. Чаках.

Но да се отрека от теб  - не мога!

 

Като тигрица малкото те пазех.

Лекувах те и все прескачах трапа.

Във кал и преспи често газех,

за да си до мене. Да те имам само.

 

Колко вярвах - дори невъзможно,

че няма да стреляш във гръб.

Че няма да има битки безбожни,

които да стигат до око за око и до зъб.

 

И съкрушена бях, а после ставах.

Дали опазих те - не знам.

Ти май побягна... но те хванах!

Добре дошла, любов! И няма да те дам!

© Румяна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??