Jan 16, 2014, 5:38 PM

За теб, любов... 

  Poetry » Love
927 0 2

За теб, любов - какво не бях!

За теб какво не сторих!

Над пропаст по въже вървях.

Поканих те. И портите отворих.

 

Смирено коленичих там на прага

и превъзнасях те до бога.

Спасявах те и оцелявах. Чаках.

Но да се отрека от теб  - не мога!

 

Като тигрица малкото те пазех.

Лекувах те и все прескачах трапа.

Във кал и преспи често газех,

за да си до мене. Да те имам само.

 

Колко вярвах - дори невъзможно,

че няма да стреляш във гръб.

Че няма да има битки безбожни,

които да стигат до око за око и до зъб.

 

И съкрушена бях, а после ставах.

Дали опазих те - не знам.

Ти май побягна... но те хванах!

Добре дошла, любов! И няма да те дам!

© Румяна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??