За теб, любов...
За теб, любов - какво не бях!
За теб какво не сторих!
Над пропаст по въже вървях.
Поканих те. И портите отворих.
Смирено коленичих там на прага
и превъзнасях те до бога.
Спасявах те и оцелявах. Чаках.
Но да се отрека от теб - не мога!
Като тигрица малкото те пазех.
Лекувах те и все прескачах трапа.
Във кал и преспи често газех,
за да си до мене. Да те имам само.
Колко вярвах - дори невъзможно,
че няма да стреляш във гръб.
Че няма да има битки безбожни,
които да стигат до око за око и до зъб.
И съкрушена бях, а после ставах.
Дали опазих те - не знам.
Ти май побягна... но те хванах!
Добре дошла, любов! И няма да те дам!
© Румяна All rights reserved.
